Моя и не-моя град
Очите си постлах по булеварда,
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора,
превит под натежалия тътнеж
от стъпки на възход или умора,
отмерващи и старост, и растеж.
По жилавите телени огради,
с огънати от време и ръжда,
със белези от бой или пощада
обелени, кървящи колена.
По кърпената дреха на асфалта,
съшита със конци от прахоляк.
Превита под звъна на колелата,
пропита с дъждове, бензин и сняг...
И болката туптяща по плътта му -
на моя и не-моя тъжен град,
очите ми напълни и потъна...
По вените му шарени вървях...
............
© Катя All rights reserved.
