Моя лудетино...
Моя лудетино!
Младост не отминала!
Има те палава нежност!
Има те в картините,
има те в стиховете,
има те във вените
на деца ми,
и в мечтите на любимия
... те има!
Ще те има вечно!
Енергията,
която носиш в себе си,
ще остане,
за да стопява болката
и усмихва душите.
Духът ти...
кой би ти отнел?
Но от това,
светът не става по-светъл.
Добронамереността ти
е насочващ лъч,
но към мерзавеца
си ръбест камък.
Такъв никъде не пасва.
Ако сме повече
... не пасващите
ще е добра основа
за...
едно ново начало!
Напук на тъгата
и на озъбения насреща ни свят,
усмихни се любов
и се гмурни отново
в калния кръговрат!
Когато обществото
ти налага термини,
задължително се противопостави.
Така нареченият
земен край...
е само начало,
моя палавнице,
но докато хладната ръка
на онази,
дългокоса красавица
в черна одежда,
не вледени сърцата ни,
те винаги трябва
да са в тръпката,
на поредна, изпепеляваща любов.
http://www.youtube.com/watch?v=x0dMBqtGtOU&NR=1 И МОЯ ПОЗДРАВ ЗА ВАС!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
