Моя пристан

Искам да си моя пристан - там където мога да утихна. 

И без да казвам нито дума - да те погледна и да се усмихна.

Да знам, че днес си тук, но и утре ще те има.

Не искам да съм без теб когато дойде зима.

Нуждая се от твоята прегръдка, пълна с нежна топлина и плам.

Това да имам само, в замяна всичко ще ти дам.

Сърцето и душата ми в момента страдат, толкова далече си от мен!...

Ако можех само да те зърна - денят ми пак да стане светъл, озарен.

В нощите си аз не спя, сърцето води ме към тебе само.

Копнея да си с мен и подкрепа да намирам в теб - на твойто рамо.

Отвътре аз съм крехка и ранима зад привидната студенина,

но когато си до мене аз разцъфвам, както може само влюбена жена.

Вдъхновител си на моите мечти, откакто теб те има аз не спирам да мечтая.

Какъв би бил живота ми без теб - не искам и да зная!