Моя радост, мое слънце, светла утринна роса...
Тъй си чист ти като свода на далечни небеса.
Ти си зима, и си пролет, и страдание, и смях...
Ти падение и полет, и ридание, и грях...
Моя радост, мое слънце, най-бленувана мечта!
По-високо си от Бога, от небето и света!
Ти си толкова далече, а тъй близо си до мен...
Моя радост, мое слънце, моя вечер, моят ден...
Ти си приказна поема, пълна с тъмни чудеса...
Приласкай ме да задрема с теб в покоя на нощта.
Моя радост, мое слънце, ти - пробуждане и сън,
ти - мелодия на песен, озарена в светъл звън.
Аз тъгувам във забрава, искам да се утеша...
Моя радост, мое слънце, топла трепетна душа...
© Десислава Всички права запазени