25 mar 2010, 14:27

Моя радост, мое слънце... 

  Poesía » De amor
1622 1 3

Моя радост, мое слънце, светла утринна роса...
Тъй си чист ти като свода на далечни небеса.
Ти си зима, и си пролет, и страдание, и смях...
Ти падение и полет, и ридание, и грях...

Моя радост, мое слънце, най-бленувана мечта!
По-високо си от Бога, от небето и света!
Ти си толкова далече, а тъй близо си до мен...
Моя радост, мое слънце, моя вечер, моят ден...

Ти си приказна поема, пълна с тъмни чудеса...
Приласкай ме да задрема с теб в покоя на нощта.
Моя радост, мое слънце, ти - пробуждане и сън,
ти - мелодия на песен, озарена в светъл звън.

Аз тъгувам във забрава, искам да се утеша...
Моя радост, мое слънце, топла трепетна душа...

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бъди!Поздрави за стихото!
  • Благодаря ти! И аз това искам!
  • Когато човек обича светът е прекрасен!
    Животът, реалността- са истинно прекрасни, не просто илюзия.
    Тогава и човекът е прекрасен, а това, което пише-ненадминато!
    Все така да си !!!
Propuestas
: ??:??