19.10.2012 г., 0:57

Моя си

1.1K 0 0

Тук и сега твоя образ видях,
ала така и не посмях да реша,
твой съм сега и не мога да знам
искаш ли ме, дяволът ме обзе.

Няма не искам, ти си една,
с мене ще бъдеш не знам до кога.
Знам и мога да съм злодей,

черна душата, в мене копней. 

Луд съм по теб и не крия това,
с два пистолета решавам съдба,
с мен ще си ти, запомни, запомни,
не или да нямаш глас във това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Даскалов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...