iwanov91 (Иван Иванов)
37 54
8.08.2018 г., 20:42 ч.

Моя слънчева, мечтана самота 

  Поезия » Любовна
380 1 3

Толкова години и моменти
заедно прекарахме сами.
толкова мечти и сантименти,
толкова излъгани очи.

Обичам всеки спомен с бреме
и болката от счупена душа.
Споменът е все за тебе,
моя слънчева, мечтана самота.

Помня всяка твоя гънка,
помня нашия измислен валс.
Помня как заспиваше до мене,
не приемам, че било е фалш.

Годините минават, но без време,
остава да живее твоят глас.
Усмивка нежна ми напомня,
че още съм под твоя власт.

Вечер тихо щом заспивам,
си спомням топлата ръка,
която ме прегръща нежно
и ме буди нежно сутринта.

Но аз ще бъда вечно с тебе,
моя слънчева, мечтана самота,
и няма да се моля за последно,
моя слънчева, мечтана самота.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доста време, се чудех дали дапубликувам това стихотворение.
    Наистина е объркващо и специално него, най-добре ще го разберат хора, които са били близо до мен през онзи период.
    Благодаря за подкрепата отново.
    Радвам се, че стиховете ми будят емоция у вас.
  • Много е хубаво! Поздрав!
  • Ако метафората за самотата е любовта, е красиво. Само споделената самота далеч от света може да бъде мечтана. Въпреки, че и самата истинска самота със себе си също може да бъде красива, често ако се отдадем на съзерцание в себе си, на мечтание или творчество.
Предложения
: ??:??