Моя слънчева, мечтана самота
Толкова години и моменти
заедно прекарахме сами.
толкова мечти и сантименти,
толкова излъгани очи.
Обичам всеки спомен с бреме
и болката от счупена душа.
Споменът е все за тебе,
моя слънчева, мечтана самота.
Помня всяка твоя гънка,
помня нашия измислен валс.
Помня как заспиваше до мене,
не приемам, че било е фалш.
Годините минават, но без време,
остава да живее твоят глас.
Усмивка нежна ми напомня,
че още съм под твоя власт.
Вечер тихо щом заспивам,
си спомням топлата ръка,
която ме прегръща нежно
и ме буди нежно сутринта.
Но аз ще бъда вечно с тебе,
моя слънчева, мечтана самота,
и няма да се моля за последно,
моя слънчева, мечтана самота.
© Иван Иванов All rights reserved.
