14.03.2017 г., 20:29 ч.

Моя София 

  Поезия » Философска
615 1 3

Моя София

 

Светлината се спуска и ето                                                                         

пак денят се усмихва така,                                                                             

сякаш облаци в бели пътеки                                                                             

се потапят в море – доброта!

 

Моят град се събужда полека,                                                         

мойта столица вдига глава.                                               

Светлината огрява полето                                                                            

и след утрото ражда дъга!

 

Тук родих се, израснах, обичам,                                                                     

в тези улици пих младостта,                                                                           

тук се радвам на всяко кокиче,                                                                 

на ветреца, снега и дъжда.

 

Моя София, мила, в сърцето                                                                        

ще запазя за теб любовта!                                                                    

Най-лазурно над теб е небето,                                                                

най-зелена е твойта трева!

 

Няма град като София, няма,                                                                        

даже птиците знаят това!                                                                           

И антична, и стара, голяма –                                                                      

не старее, расте хубостта!

© Елена Костадинова Всички права запазени

.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??