Моя София
Моя София
Светлината се спуска и ето
пак денят се усмихва така,
сякаш облаци в бели пътеки
се потапят в море – доброта!
Моят град се събужда полека,
мойта столица вдига глава.
Светлината огрява полето
и след утрото ражда дъга!
Тук родих се, израснах, обичам,
в тези улици пих младостта,
тук се радвам на всяко кокиче,
на ветреца, снега и дъжда.
Моя София, мила, в сърцето
ще запазя за теб любовта!
Най-лазурно над теб е небето,
най-зелена е твойта трева!
Няма град като София, няма,
даже птиците знаят това!
И антична, и стара, голяма –
не старее, расте хубостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
