27.09.2007 г., 14:03

Моя свят

780 0 8

Върни ми хубавите дни,
върни ми спомените, детските мечти!
Върни смеха ми и искрящите очи,
и всичките сълзи, и кръвта си искам,
меките коси, игрите
и вярата във дядо Коледа дори!
Искам да си чувствам онзи трепет
към малките неща,
дори да беше жалък,
беден на приятели и бащин пламък,
обичах моя свят!
Върни ми го, защо ми го отне,
да можех да го имам и за миг поне!
Тогава зная в рая бях,
макар и насред пустото поле,
спокойствие и сила имах,
щастливо беше детското сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много ми хареса! красиво е. Сппоред мен, човек с творчески дух винаги запазва поне една малка частица от този свой свят.
  • Може и така да е...бързах да порасна(грешката,която правим всички)
  • А кой ти го взе? Не си ли го взе сама? Отличен (6) тук.
  • Хубаво ни беше тогава
  • Това е светът,който липсва на всички, които са го изгубили. Евала на тия, които не са!!! Пожелавам ти завинаги да запазиш в себе си поне частица от този свят

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...