Sep 27, 2007, 2:03 PM

Моя свят

  Poetry
784 0 8

Върни ми хубавите дни,
върни ми спомените, детските мечти!
Върни смеха ми и искрящите очи,
и всичките сълзи, и кръвта си искам,
меките коси, игрите
и вярата във дядо Коледа дори!
Искам да си чувствам онзи трепет
към малките неща,
дори да беше жалък,
беден на приятели и бащин пламък,
обичах моя свят!
Върни ми го, защо ми го отне,
да можех да го имам и за миг поне!
Тогава зная в рая бях,
макар и насред пустото поле,
спокойствие и сила имах,
щастливо беше детското сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • много ми хареса! красиво е. Сппоред мен, човек с творчески дух винаги запазва поне една малка частица от този свой свят.
  • Може и така да е...бързах да порасна(грешката,която правим всички)
  • А кой ти го взе? Не си ли го взе сама? Отличен (6) тук.
  • Хубаво ни беше тогава
  • Това е светът,който липсва на всички, които са го изгубили. Евала на тия, които не са!!! Пожелавам ти завинаги да запазиш в себе си поне частица от този свят

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...