27 sept 2007, 14:03

Моя свят

  Poesía
781 0 8

Върни ми хубавите дни,
върни ми спомените, детските мечти!
Върни смеха ми и искрящите очи,
и всичките сълзи, и кръвта си искам,
меките коси, игрите
и вярата във дядо Коледа дори!
Искам да си чувствам онзи трепет
към малките неща,
дори да беше жалък,
беден на приятели и бащин пламък,
обичах моя свят!
Върни ми го, защо ми го отне,
да можех да го имам и за миг поне!
Тогава зная в рая бях,
макар и насред пустото поле,
спокойствие и сила имах,
щастливо беше детското сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много ми хареса! красиво е. Сппоред мен, човек с творчески дух винаги запазва поне една малка частица от този свой свят.
  • Може и така да е...бързах да порасна(грешката,която правим всички)
  • А кой ти го взе? Не си ли го взе сама? Отличен (6) тук.
  • Хубаво ни беше тогава
  • Това е светът,който липсва на всички, които са го изгубили. Евала на тия, които не са!!! Пожелавам ти завинаги да запазиш в себе си поне частица от този свят

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...