(1)

Полети...
Надолу пропадни,
ела при мен,
падни назад,
усети,
тез ледени води,
и безличен хлад,
това е моят Aд.

О знам, че зад твоите очи
е празно, плоско, тривиално,
знам, че там винаги цари
непоправима и тъжна баналност.
         

(2)  
И всичко е просто,
можем да летим,
да пеем, да рушим,
едни създават, гният,
толкова боли,
за вас е на тепсия.

Това е моят Ад,
това е вашият свят,
океан от сивота,
море на глупостта,
ела при мен,
падни назад,
чернее тук кръвта
и няма свобода.

(3)

Уморих се от безличие,
уморих се от еднообразност,
еднаквост,
уморих се да съм безсилен,
безгласен
и яростен до неадекватност.

Познаваш ли това чуство,
видя ли Пъкълa мой,
усети ли гниещата яма,
там вътре,
болката неизлечима?
Ако е така, съжалявам,
за теб, за себе си,
за всички ни,
светлина в тунела няма,
няма и да има...   

Николай Цветинов (Meddle), 2008

Между Демони и Божества (III)