kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
9.10.2009 г., 2:26 ч.

Моят ден 

  Поезия
750 0 25
Моят ден    
       
След толкова любови...  
аз оцелях...    
И в този час се питам -  
къде най-много бях?  
Обичана. Да. Много.  
И аз от себе си раздавах...  
Но, свършеше ли любовта,  
аз просто заминавах.  
Тя втори въздух е за мен...  
Не мога миг дори без нея...  
Едва ли ще ме разберете,  
но тя ми е крилете.  
Обичам, пак горя    
и все по-силно става отпреди.
Защо ли? Толкова е ясно -  
"пораснала" съм пак, нали?  
И в този ден на равносметка,  
аз себе си иронизирам.  
На себи си аз търся сметка.  
Мой ден е, днес съм се родила.
Така е. С вик съм се явила...  
и с вик ще си отида.  
Дали добре живях?  
Любов, че имаше ми стига.  
Е, май се натъжих...    
Така е с всяка следваща година.
Какво ли да си пожелая?  
Ами... дано ме има...  
(на този ден... и догодина…)  
09.10.2009г.    

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??