Моят ден
| Моят ден | |||
| След толкова любови... | |||
| аз оцелях... | |||
| И в този час се питам - | |||
| къде най-много бях? | |||
| Обичана. Да. Много. | |||
| И аз от себе си раздавах... | |||
| Но, свършеше ли любовта, | |||
| аз просто заминавах. | |||
| Тя втори въздух е за мен... | |||
| Не мога миг дори без нея... | |||
| Едва ли ще ме разберете, | |||
| но тя ми е крилете. | |||
| Обичам, пак горя | |||
| и все по-силно става отпреди. | |||
| Защо ли? Толкова е ясно - | |||
| "пораснала" съм пак, нали? | |||
| И в този ден на равносметка, | |||
| аз себе си иронизирам. | |||
| На себи си аз търся сметка. | |||
| Мой ден е, днес съм се родила. | |||
| Така е. С вик съм се явила... | |||
| и с вик ще си отида. | |||
| Дали добре живях? | |||
| Любов, че имаше ми стига. | |||
| Е, май се натъжих... | |||
| Така е с всяка следваща година. | |||
| Какво ли да си пожелая? | |||
| Ами... дано ме има... | |||
| (на този ден... и догодина…) | |||
| 09.10.2009г. | |||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
