9 oct 2009, 2:26

Моят ден

  Poesía
903 0 25
Моят ден    
       
След толкова любови...  
аз оцелях...    
И в този час се питам -  
къде най-много бях?  
Обичана. Да. Много.  
И аз от себе си раздавах...  
Но, свършеше ли любовта,  
аз просто заминавах.  
Тя втори въздух е за мен...  
Не мога миг дори без нея...  
Едва ли ще ме разберете,  
но тя ми е крилете.  
Обичам, пак горя    
и все по-силно става отпреди.
Защо ли? Толкова е ясно -  
"пораснала" съм пак, нали?  
И в този ден на равносметка,  
аз себе си иронизирам.  
На себи си аз търся сметка.  
Мой ден е, днес съм се родила.
Така е. С вик съм се явила...  
и с вик ще си отида.  
Дали добре живях?  
Любов, че имаше ми стига.  
Е, май се натъжих...    
Така е с всяка следваща година.
Какво ли да си пожелая?  
Ами... дано ме има...  
(на този ден... и догодина…)  
09.10.2009г.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...