Днес живея,
защото може би утре няма да ме има.
Днес живея,
защото бъдещето е скрито и далечно,
не знам дали ще оживея.
Днес живея,
заради своята надежда, заради любовта.
Ако, ако някой ден ги загубя,
знай, знай тогава и аз ще се погубя.
Днес живея,
може би заради времето, което искам да променя,
а може би заради онези криле, с които един ден
ще мога да полетя.
Днес живея,
за една капчица сълза, която знам, че утре ще спре,
няма да капе,
за огъня, който няма да гори
сега, колкото и да бъда в огньове.
Днес живея,
за глътка въздух,
за онези гласчета, които ме изпълват с радост всеки ден.
Живея за листото, което е на това дърво,
защото и то ще окапе от дървото като мен.
Живея, защото днес се живее,
а утре може би слънцето за мен няма да изгрее.
Милан Милев
© Милан Милев Всички права запазени