Моят дом
Моят дом
Моят дом не прилича на крепост,
в него няма пазачи - стени.
Непристъпни огради не пречат -
не се плаша от злобни очи.
Той е там, на ръба на мечтите.
Дом от вятър - просторен и див.
И по него звездици се стичат
от мига, в който всичко простих.
Той е много прозрачен, до светло.
Като радост преляла в дъжда,
като дъх на разцъфнала свежест,
като дом, в който има цветя.
Сред цветята са скрити вълшебства.
Спри на прага притворил очи.
Щом ги видиш, домът ще прошепне
и на теб: „Остани, остани...”
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
