Моят Дон Кихот
Не, моят рицар днес не е печален!
За мене той е рицарят последен,
със който търся новото начало
и със надежда в бъдещето гледам...
Той с вятърните мелници се бори!
Но после се завръща пак при мене
да ме целува и да ми говори
как тъжно е да бъдем разделени...
За мене той воюва и наяве,
и във съня си! Пази любовта ни...
И чувствам се в прегръдките му здрави
обичана, любима и желана...
И вече знам – където да потегли,
ликът ми в себе си е той прегърнал...
А аз ръце към него ще протегна,
когато пак при мене се завърне...
27.3.2010 - Дулцинея
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
