Моят Дон Кихот

27 мар. 2010 г., 16:38

Поэзия » Любовная

1120 0 4

Не, моят рицар днес не е печален!

За мене той е рицарят последен,

със който търся новото начало

и със надежда в бъдещето гледам...

Той с вятърните мелници се бори!

Но после се завръща пак при мене

да ме целува и да ми говори

как тъжно е да бъдем разделени...

За мене той воюва и наяве,

и във съня си! Пази любовта ни...

И чувствам се в прегръдките му здрави

обичана, любима и желана...

И вече знам – където да потегли,

ликът ми в себе си е той прегърнал...

А аз ръце към него ще протегна,

когато пак при мене се завърне...

27.3.2010 - Дулцинея