Моят герой
Моят герой
Стени от тежък камък,
Прозорци със решетки-
В твоя тъмен замък
Мисли в тесни сиви клетки.
Щом докоснеш тяло
В миг превръщаш го на прах;
Лежиш под твърдото си одеало
И чакаш своя неизбежен крах.
Прогонил с тайни думи всеки дух-
Сега блуждае погледът напразно,
Търсейки във този замък някой друг,
Макар че и за себе си едва намираш място.
Под завивката ти е горещо,
Отвън от студ замръзва ти носът;
Сякаш си забравил нещо,
А не идва и сънят.
Мракът те побутва леко
С мазната си длан
И посочва към въжето,
Висящо от зеления таван.
Примката е здрава-
Тя ще те спаси
От тъмната забрава
И от този замък без мечти!
Бесилото обаче е далече:
Сгушен май ти е по-леко-
Затвори очи и спи, човече,
Макар и да не е леглото меко.
Не си слаб ти:
Аз помня- беше храбър момък.
Кой зъл магьосник угаси
В душата твоят пламък?
Или сам така реши...?
Отвикнал на живот и мисъл,
Спи във своя замък!
Спи и не сънувай нищо,
Скрий се зад стени от камък!
Стени от тежък камък,
Прозорци със решетки-
В твоя тъмен замък
Мисли в тесни сиви клетки.
Щом докоснеш тяло
В миг превръщаш го на прах;
Лежиш под твърдото си одеало
И чакаш своя неизбежен крах.
Прогонил с тайни думи всеки дух-
Сега блуждае погледът напразно,
Търсейки във този замък някой друг,
Макар че и за себе си едва намираш място.
Под завивката ти е горещо,
Отвън от студ замръзва ти носът;
Сякаш си забравил нещо,
А не идва и сънят.
Мракът те побутва леко
С мазната си длан
И посочва към въжето,
Висящо от зеления таван.
Примката е здрава-
Тя ще те спаси
От тъмната забрава
И от този замък без мечти!
Бесилото обаче е далече:
Сгушен май ти е по-леко-
Затвори очи и спи, човече,
Макар и да не е леглото меко.
Не си слаб ти:
Аз помня- беше храбър момък.
Кой зъл магьосник угаси
В душата твоят пламък?
Или сам така реши...?
Отвикнал на живот и мисъл,
Спи във своя замък!
Спи и не сънувай нищо,
Скрий се зад стени от камък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
