6.12.2009 г., 19:05

Моят начин да обичам...

995 0 5

Ще те целувам тихо и пронизващо,

дорде не се превърнеш в наранен войник,

ще те желая смело и нестихващо,

прострелвайки те с мълчаливия си вик!

 

Ще ме прегърнеш близо... до сърцето си,

опиянен от бляскаво шампанско и мечти.

Тъй както старец милва през сълзи детето си,

желаещ нови върхове да покори...


Ще пожелаеш вечността в очите ми,

пробягваща безмълвно покрай стария ми стан...

Със своите ще утолиш сълзите ми,

потъващи безлунно във света ти неразбран...


Ще падам шеметно в душата ти,

като роса, разцепена от звездния екран,

безизразно преследваща мечтата ти

и тайно молеща се...

да открия място и за мене ТАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зашеметяващо!!!

    Невероятни, попадения, елексир!!!
  • уникално е прехвърли ме през толкова много картини прочитайки го се пренесах в няколко различни свята. Магията на стиха е истинска благодаря ти че я сподели и с нас
  • Хареса ми много стиха ти.
    Поздрав.
  • твоят прекрасен начин на обичане...така се обича.
    много, много хубаво...
  • Там сме където пожелаем!Другото е...гледна точка и ...някой нещастник,изпуснал мига.Поздравче!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...