27.01.2007 г., 16:58

Моят непознат

1.5K 0 23

Когато го попитах, той отвърна:

“Аз съм просто някой, непознат.”

И преди да съумея да го зърна,

усетих само вечерния хлад.

 

Почакай, виждам падаща звезда,

преди да си отидеш, съживи ме!

Дойде за да останеш без следа?

Без знак за нещо истинско? Без име?

 

Не те познавам, но във теб се взирам,

давам ти живот, по-друг за този свят.

Усещам те и без да те намирам.

Дори си имаш име – Моят Непознат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Не те познавам, но във теб се взирам,

    давам ти живот, по-друг за този свят.... !!!
  • Усещам те и без да те намирам.
    Дори си имаш име – Моят Непознат!

    Интересно е написано!
  • Здравейте Всички!
    Радвате ме неимоверно!
  • Прекрасен стих, но този Непознат нещо ме съмнява, за да се изпари.Щях да кажа в какво ме съмнява, но няма да ставам цинична...
  • МНОГО е хубав!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...