Когато го попитах, той отвърна:
“Аз съм просто някой, непознат.”
И преди да съумея да го зърна,
усетих само вечерния хлад.
Почакай, виждам падаща звезда,
преди да си отидеш, съживи ме!
Дойде за да останеш без следа?
Без знак за нещо истинско? Без име?
Не те познавам, но във теб се взирам,
давам ти живот, по-друг за този свят.
Усещам те и без да те намирам.
Дори си имаш име – Моят Непознат!© Мойра All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
