27 ene 2007, 16:58

Моят непознат

  Poesía
1.5K 0 23

Когато го попитах, той отвърна:

“Аз съм просто някой, непознат.”

И преди да съумея да го зърна,

усетих само вечерния хлад.

 

Почакай, виждам падаща звезда,

преди да си отидеш, съживи ме!

Дойде за да останеш без следа?

Без знак за нещо истинско? Без име?

 

Не те познавам, но във теб се взирам,

давам ти живот, по-друг за този свят.

Усещам те и без да те намирам.

Дори си имаш име – Моят Непознат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Не те познавам, но във теб се взирам,

    давам ти живот, по-друг за този свят.... !!!
  • Усещам те и без да те намирам.
    Дори си имаш име – Моят Непознат!

    Интересно е написано!
  • Здравейте Всички!
    Радвате ме неимоверно!
  • Прекрасен стих, но този Непознат нещо ме съмнява, за да се изпари.Щях да кажа в какво ме съмнява, но няма да ставам цинична...
  • МНОГО е хубав!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...