koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
29.02.2016 г., 18:19 ч.

Моят портрет 

  Поезия » Друга
326 0 7

Нарамил на гръб и съдбата,

подкарал годините с прът,

аз крача с краката си - двата,

по този безмилостен рът.

 

От сутрин до вечер - прегърбен,

преборвам се с дните поред.

И с кърпени дрешки загърбен,

рисувам си земен портрет.

 

Със мисъл и  слово грундирам

живота си - бяло платно.

И сЪлзи с усмивки градирам,

и пазя от цветно петно.

 

Лицето със бръчки гримирам,

в очите си драсвам искра.

Цвета си най-финен намирам

за моята скромна уста.

 

С челото - плешиво отгоре,

за мъдрост направило път,

аз стигам до Господа горе

във  рамка от стенния кът.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??