(на съпруггът ми Р.Тодоров)
Със мене не лети, и няма време
очите си да свърне към небето,
ала той дланите ми в своите държи,
задъхва се със мен в сърцето.
И все така, не се научи на мечти.
Да пори с мене хоризонта.
Но в делника до мене, все върви
със грижите за парното и тока.
Ревнив, и горд е, моят самурай...
a острието аз съм във гърдите.
Не се страхува, наясно е, и знае... ...