16.04.2013 г., 8:40

Моят свят

1.8K 0 0

Ех, да можеше да видиш
през моите очи
красотата на града...
Всичко в мен мълчи.

 

Това е моят дом,
това е моят свят!
Пълен с цветове,
на любов така богат.

 

Ако можех да живея вечно,
щях в скитница да се превърна.
Всяко кътче да пребродя,
всяко камъче да зърна.

 

Вятърът е тъй прекрасен
и нежен е дъждът...
Всичко става по-красиво
щом заспи градът.

 

Когато птиците запеят,
а звездите заблестят
усмивката ми не изчезва
и лети, лети умът...

 

Живееш в свят прекрасен,
пълен с хора със мечти.
Недей ги натъжава...
утре тъжен може да си ти.

 

И ако няма кой да ти помогне,
няма кой да подаде ръка,
не се изпълвай със омраза,
не свеждай ти глава.

 

Усмихни се на луната,
мъката ù сподели.
Аз знам, че ще те чуе
и вече няма да боли.

 

Ех, да можеше да видиш
колко е красив града!
Как с обич се изпълваш
щом осъзнаеш, че си у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...