И тази вечер те сънувах...
И тази вечер беше блян...
Очаквах аз да видя
погледа ти замечтан.
И мигом тръгнах по дъгата,
за да те намеря,
във светлината...
И ето,
вече съм в светлинния тунел...
Един силует стои там,
помислих си...
Да скоча ли?!
Все пак аз никога няма да те срещна...
Ти си просто мечта...
Стоя там...
Накрая на света...
Където мечтите ми се съдържат само във една сълза...
Не, не мога да живея...
Скачам...
Полетях...
Но в студенината на света
усетих нещо...
Твоята топла ръка...
Как на теб да устоя?
Да устоя...
На една мечта...
© Гергана Желязкова Всички права запазени