11.11.2008 г., 17:00

Моят връх

1.3K 2 5

                                                                                                                          

Аз ще достигна своя малък връх -

по пътя си понякога ще падам...

Но ще вървя, останала без дъх -

аз своя връх по пътя ще изстрадам.

 

Ще се препъвам в острите скали

и тръните в петите ми ще парят -

дори и всяка стъпка да боли,

умората челото да изгаря,

а устните от жажда да кървят

и бурята в лицето ми да вее...

Те всичките не могат да ме спрат -

по пътя свой към моя връх ще пея!

 

А щом достигна своя малък връх,

от извора в недрата му ще пия,

ще постоя, ще си поема дъх...

и нов връх в хоризонта ще открия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...