Омръзна ми да бъда себе си защото.
Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?
Защото всичко се повтаря...
И пак напомня ми за нас...
Дълбоко в тъмнината моя-
дълбоко в моята душа.!
Не всичко в нея знай -
е чисто злато...
Защото в нея много е медта.
Спри аз моля те не тръгвай!
-Не тръгвай ти отново надалеч...
Защото с теб сме цяло!?
Което нас не ще...Не зная,
Май никой ,никой няма да -
ни разбере...
-Обаче в тъмното не знаеш...
Със кой говорил си какво?
Защо на него си го казал...?
Какво за тебе е добро!?
Но ето че във таз игра на думи -
ти не знаеш...!?
Кога и кой от тинята ще те
спаси...?
И пак отново ще -
запалиш огън...
И този огън вътре в тебе
ще гори...!?
© Ангел Всички права запазени