23 ago 2014, 22:11

Моята болежка

  Poesía
487 0 2

Омръзна ми да бъда себе си защото.

Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?

Защото  всичко се повтаря...

И пак напомня ми за нас...

Дълбоко в тъмнината моя-

дълбоко в моята душа.!

   

Не всичко в нея знай -

е чисто злато...

Защото в нея много е медта.

    

Спри аз моля те не тръгвай!

-Не тръгвай ти отново надалеч...

Защото с теб сме цяло!?

Което нас не ще...Не зная,

Май никой ,никой няма да -

ни разбере...

     

-Обаче в тъмното не знаеш...

Със кой говорил си какво?

Защо на него си го казал...?

Какво за тебе е добро!?

     

Но ето че във  таз игра на думи -

 ти не знаеш...!?

Кога и кой от тинята ще те

спаси...?

И пак отново ще -

запалиш огън...

И този огън вътре в тебе

ще гори...!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Сани за коментара .Радвам се !Поздрави!!!
  • Вътрешния огън може да е спасение...

    Поздрави, Ангел!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...