Aug 23, 2014, 10:11 PM

Моята болежка

  Poetry
485 0 2

Омръзна ми да бъда себе си защото.

Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?

Защото  всичко се повтаря...

И пак напомня ми за нас...

Дълбоко в тъмнината моя-

дълбоко в моята душа.!

   

Не всичко в нея знай -

е чисто злато...

Защото в нея много е медта.

    

Спри аз моля те не тръгвай!

-Не тръгвай ти отново надалеч...

Защото с теб сме цяло!?

Което нас не ще...Не зная,

Май никой ,никой няма да -

ни разбере...

     

-Обаче в тъмното не знаеш...

Със кой говорил си какво?

Защо на него си го казал...?

Какво за тебе е добро!?

     

Но ето че във  таз игра на думи -

 ти не знаеш...!?

Кога и кой от тинята ще те

спаси...?

И пак отново ще -

запалиш огън...

И този огън вътре в тебе

ще гори...!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Сани за коментара .Радвам се !Поздрави!!!
  • Вътрешния огън може да е спасение...

    Поздрави, Ангел!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...