17.12.2007 г., 11:17

Моята доза любов

864 0 7

 

 

Любов, като малка лична доза.
Любов - смела хлапачка наивна,
любов, и няма нужда от сивота и проза,
Любов - пази ни нас да не кривнем...
Тя съхранява сърцата ни диви,
да си останат вечно игриви.
Тя ни е смисъл, светиня.
Тя ни закриля, богати, щастливи,
с вълните си мили, пенливи,
дори да се губим в пустиня.
А после съдбите зарежда,
с вечната днешна надежда
и води ни, дръзки мечтатели,
на живота умели ваятели,
Все ни нагоре повежда
по тънка паякова прежда -
прави ни верни приятели.
На щастието откриватели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...