17.12.2007 г., 11:17

Моята доза любов

861 0 7

 

 

Любов, като малка лична доза.
Любов - смела хлапачка наивна,
любов, и няма нужда от сивота и проза,
Любов - пази ни нас да не кривнем...
Тя съхранява сърцата ни диви,
да си останат вечно игриви.
Тя ни е смисъл, светиня.
Тя ни закриля, богати, щастливи,
с вълните си мили, пенливи,
дори да се губим в пустиня.
А после съдбите зарежда,
с вечната днешна надежда
и води ни, дръзки мечтатели,
на живота умели ваятели,
Все ни нагоре повежда
по тънка паякова прежда -
прави ни верни приятели.
На щастието откриватели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...