Dec 17, 2007, 11:17 AM

Моята доза любов

  Poetry » Love
860 0 7

 

 

Любов, като малка лична доза.
Любов - смела хлапачка наивна,
любов, и няма нужда от сивота и проза,
Любов - пази ни нас да не кривнем...
Тя съхранява сърцата ни диви,
да си останат вечно игриви.
Тя ни е смисъл, светиня.
Тя ни закриля, богати, щастливи,
с вълните си мили, пенливи,
дори да се губим в пустиня.
А после съдбите зарежда,
с вечната днешна надежда
и води ни, дръзки мечтатели,
на живота умели ваятели,
Все ни нагоре повежда
по тънка паякова прежда -
прави ни верни приятели.
На щастието откриватели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...