Dec 17, 2007, 11:17 AM

Моята доза любов

  Poetry » Love
871 0 7

 

 

Любов, като малка лична доза.
Любов - смела хлапачка наивна,
любов, и няма нужда от сивота и проза,
Любов - пази ни нас да не кривнем...
Тя съхранява сърцата ни диви,
да си останат вечно игриви.
Тя ни е смисъл, светиня.
Тя ни закриля, богати, щастливи,
с вълните си мили, пенливи,
дори да се губим в пустиня.
А после съдбите зарежда,
с вечната днешна надежда
и води ни, дръзки мечтатели,
на живота умели ваятели,
Все ни нагоре повежда
по тънка паякова прежда -
прави ни верни приятели.
На щастието откриватели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...