Моята душа
472
1
0
Мрак обгърнал бе моята душа и изход аз не виждах.
Със страх от самотата, бъдещето мое ненавиждах.
Но пред мен във тъмното съзрях я светлината, образ на момиче, мечтаното от моята душа.
Това си ти, прекрасна моя.
Ти спаси ме от провал.
Без теб не виждах слънце, нямах идеал.
Сега за теб живея, моя си едничка на света. Завинаги ще те обичам, защото ми показа любовта.
В сърцето ми я няма вече таз отрова, която мен изяждаше наред.
Сега то има само мъничка надежда , че някой ден ще имам аз мечтаното семейство с теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Александров Всички права запазени
