Моята хубава есен
Ветрецът с клони почукваше леко,
зовеше ме да погледна навън.
С нова премяна обгърната меко,
гората позлатена бе като в сън.
Листенцата се полюшваха тихо,
танцувха своя есенен танц.
И душата ми трепна нетърпеливо
в очакване на моя най-прекрасен ден.
То беше много, много отдавна,
когато те зърнах и онемях.
Появи се моят принц ненадейно
и всичко около мен промени се.
Оттогава до днес аз те чакам,
есен разноцветна, богата на всичко.
Дърветата натежали от плод,
а избите препълнени благодатно.
Любовта е най-скъпият дар
на душата, човешки щастлива.
Когато грее всичко край теб
и дава ти още сили и вяра.
Бъди красива и спокойна,
есен на моя живот.
Когато плодовете събираш
на един цял човешки живот.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
