23.07.2017 г., 6:17

Моята икона

710 0 2

        Моята икона

 

Аз вярвам в Бога. Моят Бог си ти!

Моята икона, моят идол.

Мойта горест, моите сълзи,

моят спомен, моята поличба!

 

В нощите ме следва твоят лик,

сърцето ми утеха не намира,

а аз се лутам като мъченик

и с устни твоите сълзи събирам!

 

Следите ти се губят в тишина,

воалът на нощта ще ги прикрие.

Внезапно ще се появи дъжда,

душата ми от ерес да измие!

 

25.08.88г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И двете сте прави! Но обърнете внимание кога е писнано! Достатъчно време имах да се осъзная и да сляза на земята! Благодаря ви за коментарите!
  • Харесаха ми стиховете, Георги! Но никого не трябва да превръщаме в Бог, а да го обичаме какъвто е - с недостатъците му, защото всички сме несъвършени! Поздрави

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...