Моята китара

14.06.2013 г., 22:39 ч.

Поезия » Друга

679 0 3

МОЯТА КИТАРА

Китарата ми в ъгъла стои,

обгърната в мълчание самотно.

Подпира се на белите стени,

следи ме търпеливо и охотно.

Навярно нещо много и тежи –

кога ли за последно я погалих?

Намрàзила е моите лъжи

и мен дори – задето я оставих.

Тя има свое мъничко сърце –

невидимо – каквато е душата,

но сгуши ли се в двете ми ръце,

запява с мен мелодия позната...

Сега ще седна, леко ще съм свит

и топло вечерта ще ни прегърне,

а с песничка една – за Суламит –

красивата ни обич ще се върне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

koli4a (Никола Апостолов)

2013-06-15T17:26:58+03:00

Нрасиво, напевно, ритмично!Харесах,Росене!Това е.Оценявам го!
Привет от мен!
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2013-06-15T09:26:06+03:00

Eх наборe... тя китарата нe ти сe сърди, тя тe чака с търпeниe и стоицизъм, но ти щe я хванeш в ръцeтe си отново, когато ДУШАТА ЗАБОЛИ... тогава щe пeeтe и двамата... 6-так!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-06-15T09:09:43+03:00

С такава топлина говориш за нея...
Много съм слушала за тази китара, дано някой ден я чуя на живо
Поздрави!