Моята китара
МОЯТА КИТАРА
Китарата ми в ъгъла стои,
обгърната в мълчание самотно.
Подпира се на белите стени,
следи ме търпеливо и охотно.
Навярно нещо много и тежи –
кога ли за последно я погалих?
Намрàзила е моите лъжи
и мен дори – задето я оставих.
Тя има свое мъничко сърце –
невидимо – каквато е душата,
но сгуши ли се в двете ми ръце,
запява с мен мелодия позната...
Сега ще седна, леко ще съм свит
и топло вечерта ще ни прегърне,
а с песничка една – за Суламит –
красивата ни обич ще се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
