МОЯТА КИТАРА
Китарата ми в ъгъла стои,
обгърната в мълчание самотно.
Подпира се на белите стени,
следи ме търпеливо и охотно.
Навярно нещо много и тежи –
кога ли за последно я погалих?
Намрàзила е моите лъжи
и мен дори – задето я оставих.
Тя има свое мъничко сърце –
невидимо – каквато е душата,
но сгуши ли се в двете ми ръце, ...