МОЯТА ЛУДОСТ
Помня прекрасно
момента,
когато
тотално загубих разсъдък.
Беше неясна
картина на лято...
и доживотна присъда.
Чувствата странно
и някак си рязко
пипнах във мътния мозък...
Самосноших се
безсрамно
отрязах
от себе си
моята проза.
Родих се отново
а после и още
се раждах
без да умирам
така без окови
ехото нощем
нарастваше неподозирано.
И колкото повече
аз научавах
усещах тъговна безцелност.
Tова че със спомени
аз полудявах
разкри свобода
безпределна.
Разкри ми обаче
моята лудост.
Цената на таз Свобода.
Освен, че
същата буква започва.
Прилича си
със САМОТА!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
