Moira (Мойра) Moira (Мойра)
2 88
18 nov 2006, 13:36

МОЯТА ЛУДОСТ

  Poesía
1.4K 0 21


Помня прекрасно

момента,

когато

тотално загубих разсъдък.

Беше неясна

картина на лято...

и доживотна присъда.

Чувствата странно

и някак си рязко

пипнах във мътния мозък...

Самосноших се

безсрамно

отрязах

от себе си

моята проза.

Родих се отново

а после и още

се раждах

без да умирам

така без окови

ехото нощем

нарастваше неподозирано.

И колкото повече

аз научавах

усещах тъговна безцелност.

Tова че със спомени

аз полудявах

разкри свобода

безпределна.

Разкри ми обаче

моята лудост.

Цената на таз Свобода.

Освен, че

същата буква започва.

Прилича си

със САМОТА!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0