Nov 18, 2006, 1:36 PM

МОЯТА ЛУДОСТ

  Poetry
1.4K 0 21


Помня прекрасно

момента,

когато

тотално загубих разсъдък.

Беше неясна

картина на лято...

и доживотна присъда.

Чувствата странно

и някак си рязко

пипнах във мътния мозък...

Самосноших се

безсрамно

отрязах

от себе си

моята проза.

Родих се отново

а после и още

се раждах

без да умирам

така без окови

ехото нощем

нарастваше неподозирано.

И колкото повече

аз научавах

усещах тъговна безцелност.

Tова че със спомени

аз полудявах

разкри свобода

безпределна.

Разкри ми обаче

моята лудост.

Цената на таз Свобода.

Освен, че

същата буква започва.

Прилича си

със САМОТА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мойра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...