Моята любов

Това е признанието на един обикновен човек,

Не съм нищо повече, нищо по - малко,

Освен една греховно влюбена душа....

Спокойно чаках сам в ъгъла на стаята

Припомняйки си цвета на кожата ти

Като бял сняг, падащ от сивото небе,

Изчезващ в мига щом го прегърнеш.

Помогни ми... Какво да сторя, за да се оправя?

Миналото се връща, изпълнено с болезнени спомени...

Денят, в който се срещнахме е така близо и все пак така далеч

Човекът, който бях, търсещ нещо в невинния ти смях

Така и не разбрах какво бе то, но ти ме завладя.

Вече ги няма вчера, днес и утре - всичко изчезна.

Тази болка в очите ти, искам да я премахна.

Гледайки те в съзнанието ми се ражда въпроса:

"Има ли неща, които някой може са ми отнеме?"

И си отговарям: "Няма, стига ти да си до мен."

И постоянно се обръщам към теб с думите:

"Остани до мен, не си тръгвай! Гледай само мен

Сърцето ми изгаря по любов към теб."

Няма да позволя на никой да ни раздели.

Дори ако трябва да се отрека всеки бог,

Дори ако трябва да загубя живота си

Наред съм с всичко, просто докато имам само теб.

Само ако можех да извадя това мое сърце,

Веднага бих ти покажа тази своя любов,

Ако само тези сладки наши нощ продължат,

Прелитащите сънища ще изчезнат.

Тази болка... този гнет...

Една  вечната молитва

Проста въздишка или моментно спокойствие.

Има ли неща, които някой може са ми отнеме?

Ако бъдеш тук за мен, повече сълзи няма да има

Обичам те! Това е молитвата ми към теб

Свързани, вплетени студени пръсти

Дори ако отрека всеки бог, дори ако това е грях,

Остани до мен, не си тръгвай! Гледай само мен

Сърцето ми гори по любов към теб

Прегръщайки се, няма да бъдем разделени

Щом си ти до мен, всичко друго е излишно.

...И това е всичко, което имам да кажа.

Всичко друго е излишно, вече е казано.

Паднал на колене пред теб, разкрих ти любовта си.

Затаил дълбоко дъх сега се моля да ми кажеш,

Две простички слова: "Обичам те."