Моята любов
Това е признанието на един обикновен човек,
Не съм нищо повече, нищо по - малко,
Освен една греховно влюбена душа....
Спокойно чаках сам в ъгъла на стаята
Припомняйки си цвета на кожата ти
Като бял сняг, падащ от сивото небе,
Изчезващ в мига щом го прегърнеш.
Помогни ми... Какво да сторя, за да се оправя?
Миналото се връща, изпълнено с болезнени спомени...
Денят, в който се срещнахме е така близо и все пак така далеч
Човекът, който бях, търсещ нещо в невинния ти смях ...