17.03.2013 г., 15:43

Моята любов

1K 0 0

Тупка моето сърце,

чака те, тъй както аз безоблачно небе.

 

Не чуваш ли моя зов?

Крехко викам те, любов.
Ела, прегърни ме и до мен бъди,

сбъдни една от моите мечти.

 

Ще шептя, ще те чакам аз в нощта.

Знам, ще дойдеш ти

и ще сме двама

било то само за миг дори.

 

Прекалено много те обичам,

в тебе аз се вричам.

Винаги ще е така

чак до края на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...