Моята муза
Моята муза
В нивата със кукуруза
бе се скрила мойта муза!
Чисто гола-голеничка,
готина като сърничка!
Беше нивата голяма.
Зрителна ли бе измама
що очите ми видяха?
Върху музата се спряха.
Боже, колко красота!
Стройна, гъвкава снага!
Малки, стегнати гърди,
топли, весели очи!
Що се криеш в кукурузо,
моя малка, нежна музо!
Аз те чаках месец цял
и така съм загорял,
че докопам ли те, знай,
ще разбереш що е Рай!
С тебе ще си поиграя
както само аз си зная,
да получа вдъхновение
за едно стихотворение!
Не плаши се ти, ела
вкъщи да те заведа!
Ще те гушкам, ще те галя,
други работи ще правя
и ще бъдеш ти доволна
като птичка песнопойна,
а не стой във кукуруза
без поличка и без блуза!
Някой друг поет ще мине,
ще те грабне и замине
и тогава в кукуруза
няма веч да има муза!
А пък аз, горкият аз,
ще проклинам този час,
в който в нивата открих
музата за моя стих!
И докато се реша
с друг поет избяга тя!
01.01.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
)) Егати якото стихче! Никога не бих се сетила, че муза се римува с кукуруза 
