Моята надежда
Не роклята от черно кадифе,
а устните, с които те събуждам;
парфюмът - не, а силното кафе
и вярата - когато са ти нужни.
Сърцето, затуптяло под дланта,
и демоните, скрити зад завоя;
очите, по-зелени сутринта;
камината, целувките, пороят.
Не думите, измислени насън,
а истината - остра и горчива,
повярвай в нея. Знам какво не съм,
но знам, че с теб съм дяволски щастлива.
А роклята от черно кадифе,
и римите, в които се оглеждам,
не бих сравнила с твоето кафе.
Защото ти си моята надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
