Моята надежда

imperfect (Яна)
274 2097

18 nov 2014, 12:32

Poesía » De amor

680 1 2

Не роклята от черно кадифе,
а устните, с които те събуждам;
парфюмът - не, а силното кафе
и вярата - когато са ти нужни.

Сърцето, затуптяло под дланта,
и демоните, скрити зад завоя;
очите, по-зелени сутринта;
камината, целувките, пороят.

Не думите, измислени насън,
а истината - остра и горчива,
повярвай в нея. Знам какво не съм,
но знам, че с теб съм дяволски щастлива.

А роклята от черно кадифе,
и римите, в които се оглеждам,
не бих сравнила с твоето кафе.
Защото ти си моята надежда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

poem_lady (Фери)

2014-11-25T18:06:07+02:00

Много силно и добре издържано- в теб виждам потенциал да станеш велика поетеса!
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-11-18T23:12:56+02:00

Прекрасно е Яна!
Много ми хареса твоята надежда!