18 nov 2014, 12:32

Моята надежда 

  Poesía » De amor
611 1 2

 

 

Не роклята от черно кадифе,
а устните, с които те събуждам;
парфюмът - не, а силното кафе
и вярата - когато са ти нужни.

 

Сърцето, затуптяло под дланта,
и демоните, скрити зад завоя;
очите, по-зелени сутринта;
камината, целувките, пороят.

 

Не думите, измислени насън,
а истината - остра и горчива,
повярвай в нея. Знам какво не съм,
но знам, че с теб съм дяволски щастлива.

 

А роклята от черно кадифе,
и римите, в които се оглеждам,
не бих сравнила с твоето кафе.
Защото ти си моята надежда.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно и добре издържано- в теб виждам потенциал да станеш велика поетеса!
  • Прекрасно е Яна!
    Много ми хареса твоята надежда!
Propuestas
: ??:??