21.08.2010 г., 13:44

Моята нощна магия

889 0 6

Най-добре ми е вечер - във стаята
да седна самичка на масата,
да запаля поредна цигара,
да си налея коняка във чашата,
да се разнищвам отблизо!
Да разнищвам и тебе самия...
Не, не е алкохолизъм!
Аз го наричам магия!
Магия е белият дим,
който вдишвам дълбоко
и издишвам... като комин!
Магия е всичко наоколо!
Магия е чашата стъклена
и ароматният в нея коняк.
Магия е, щом съм настръхнала!
Магия е! И още как!
Но ти какво ли разбираш...
На другаде погледа вперил си.
Това си е мойта магия!
Затова я споделям със себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си добра, прав е Арихо. Успяваш да ме разтърсиш със стиховете си! Браво!
  • Да най-лесно е със себе си...майПоздрави,за стиха!
  • Клише съм.
    Набързо сглобени
    парчета минути
    и счупени срички -
    между няколко нащърбени
    делнични вдишвания.

    До...
    когато шумът,
    полепнал по ресните на шала,
    пред прага се стапя
    и остава „отвън”...

    Със себе си
    запалвам по цигара -
    в уютния мой безпорядък.
    С косата ми тихо флиртува димът.
    „Как мина денят?” –
    стоплят сините му пръсти дъха ми.
    Парчетата мигове
    заоблят привечерен час.
    В прости малки думи
    се изпълват сричките.
    От раменете ми клишето се смъква...

    У дома съм.
    Просто Аз.
  • Само ще се усмихна
  • магия е...
    чиста и истинска...
    Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...