Aug 21, 2010, 1:44 PM

Моята нощна магия 

  Poetry » Love
753 0 6

Най-добре ми е вечер - във стаята
да седна самичка на масата,
да запаля поредна цигара,
да си налея коняка във чашата,
да се разнищвам отблизо!
Да разнищвам и тебе самия...
Не, не е алкохолизъм!
Аз го наричам магия!
Магия е белият дим,
който вдишвам дълбоко
и издишвам... като комин!
Магия е всичко наоколо!
Магия е чашата стъклена
и ароматният в нея коняк.
Магия е, щом съм настръхнала!
Магия е! И още как!
Но ти какво ли разбираш...
На другаде погледа вперил си.
Това си е мойта магия!
Затова я споделям със себе си.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много си добра, прав е Арихо. Успяваш да ме разтърсиш със стиховете си! Браво!
  • Да най-лесно е със себе си...майПоздрави,за стиха!
  • Клише съм.
    Набързо сглобени
    парчета минути
    и счупени срички -
    между няколко нащърбени
    делнични вдишвания.

    До...
    когато шумът,
    полепнал по ресните на шала,
    пред прага се стапя
    и остава „отвън”...

    Със себе си
    запалвам по цигара -
    в уютния мой безпорядък.
    С косата ми тихо флиртува димът.
    „Как мина денят?” –
    стоплят сините му пръсти дъха ми.
    Парчетата мигове
    заоблят привечерен час.
    В прости малки думи
    се изпълват сричките.
    От раменете ми клишето се смъква...

    У дома съм.
    Просто Аз.
  • Само ще се усмихна
  • магия е...
    чиста и истинска...
    Браво!
  • Прекрасно откровение!!!
Random works
: ??:??